Кой каза, че семействата с едно дете не могат да бъдат хармонични и щастливи

Ръководени от широко разпространени и често пъти - грешни мнения, някои хора така и не могат да повярват, че семействата с едно дете могат да бъдат хармонични и щастливи. А в повечето случаи тези насаждани стереотипи са чисто и просто глупави.

 Ако детето е единствено, ще порасне егоист

Мнозина мислят, че егоизмът е пряко свързан с умението или неумението да споделяш неща. И ако хлапето няма братя и сестри, всички играчки остават само за него и то непременно ще порасне като човек, който мисли само за себе си.

На практика, особеностите на характера най-често са по рождение и дори в голямо семейство някои деца с лекота дават на сругите своите “богатства“, а други скъпернически отстояват правата на частната собственост – крещят и плачат, защитавайки своите играчки и бонбони.

Както единственото дете може да бъде щедро и дружелюбно по природа, а родителите му подкрепят тези черти, учейки го да споделя своите неща с близките възрастни.

То ще остане инфантилно за цял живот

Когато се роди бебе, голямото дете в семейството по неволя пораства бързо. Към него се предявяват повече изисквания, то е длъжно да дава пример и да се грижи за малкото. А пък на единственото дете не е съдено да порасне така рязко и този факт поражда представи, че родителите ще му бършат носа, докато се ожени. А може и след това.

Но всъщност проблемът с инфантилните деца отново е в родителите. Разбира се, на възрастните (особено на майките и бабите) им е приятно да удължат детството на своите рожби, мислейки за тях като за беззащитни хора, които не могат да се справят сами с житейските неволи.

И в този случай раждането на малко братче или сестричка действително може да избави голямото дете от хиперопеката на бабите. Но ако на възрастните самокритиката не им е чужда, те са наясно с особеностите на човешкото развитие, знаят това онова за детската психология и разбират кристално ясно какъв подход на възпитание да изберат, така че дори детето да е единствено в семейството, да порасне самостоятелен човек.

Единственото дете се социализира по-трудно

Съществува мнението, че дете, което расте само сред възрастни, не умее да общува с връстниците си и като следствие, се адаптира по-трудно в детската градина и училише.

За щастие, семейството не е единственото място, където хлапето може да общува. Всевъзможни развиващи занимания, детски клубове или обикновените площадки за игра помагат на детето да разшири своя кръг от познанства и да се научи да играе с другите.

А роднините и приятелите на родителите му, идващи на гости, помагат да се утвърдят добрите навици в общуването.

На него му е скучно само

Това е един от главните митове за семейства с едно дете: „Горкичкото, то няма с кого да си играе вкъщи, сигурно му е много самотно и скучно…“

Но на практика се получава обратното – когато детето е едно, родителите му отделят цялото си внимание: измислят игри и занимания, ходят на разходки, на гости, на пазар, на кино и са винаги заедно, когато имат свободно време.

А когато децата са две или повече, големите имат нужда и от време за себе си, и за тях, и за работа и домашни задачи.

Снимка: Guliver / iStock

Единственото дете е по-разглезено

То със сигурност ще бъде разглезено, ако родителите му доставят всичко, което поиска, с мотива, че заслужава най-доброто.

Тук отново става въпрос за представите за правилно възпитание на родителите, бабите и дядовците. Всяко хлапе може да бъде разглезено, а може и да бъде ограничавано и отглеждано по-строго, независимо от броя на децата в семейството.

С едно е по-лесно да се справиш

Многодетните родители уверяват: едно дете не е проблем, но две, три, четири са проблем. Ами хайде пробвайте да накърмите, изкъпете, облечете и приспите всички…

Обаче това изобщо не е така, а многодетните просто са забравили какво е да са родители на едно дете, когато цялото му внимание е приковано в мама и тате.

Ако малкото е единствено, то със сигурност ще иска родителите да си играят с него, да му четат, да рисуват заедно, да правят всичко заедно. И се обижда, ако възрастните нямат време или желание за това. А когато децата са няколко, могат да си играят заедно, когато родителите са заети.

Освен това всички имат различни характери и се случва така, че едно хлапе е способно да заглуши с крясъците си цялата група в детската градина.

Така че при добро желание, всяко семейство може да бъде щастливо и хармонично, независимо от броя на децата в дома. 

Надежда Зарочинцева